Панлевкопения (Feline panleukopenia) известна още като Котешка чума е заболяване при представителите на семейство Котки. Причинява се от порвовирус близък в антигенно отношение с вируса причиняващ парвовирусната инфекция при кучетата.

Заболяването се характеризира с намаляване броя на белите кръвни клетки(панлевкопения) и разрушаване на чревната лигавица, причиняващо възпаление на червата(ентерит).

Причинителят

Причинителят е вирус от група Парвовируси и е много близък с този причиняващ Парвовирусния гостроентерит при кучетата.

Патогенеза

Вирусът попада в организма основно през носа или устата и вероятно мултиплицира първоначално в устнофарингиалните тъкани. От там попада в кръвообращението и достига до бързоделящите се клетки на лимфоидната тъкан и костния мазък. В резултат на размножаването си там предизвиква панлевкопения. Друго място където се съсредоточава вируса е чревната лигавица, която се разранява под влияние на вируса - ентерит. Нарушената чревна лигавица е силно податлива на вторична инфекция и често това е факт при заболелите котки.

Вирусът може да се предаде от майката на плода по време на бременност. Той се размножава в активно делящите се клетки на плацентата и може да премине през кръвно-мозъчната бариера на плода. Инфектирането на майката в ранна бременност може да доведе до смърт на плода и неговата резорбция. В по-напреднала бременност вирусната инфекция може да предизвика малкомозъчна хипоплазия(недоразвитие на малкия мозък). Това най-ясно проличава 2-3 седмици след раждането, тогава когато котенцата започнат да вървят. Не всички са засегнати, но инфектираните проявявает невъзможност да се движат или некоординирана находка, която остава за цял живот.

Клинични признаци

Инкубационния период е приблизително 2-10 дни и първите признаци на заболяването са летаргия, треска, отказване от храна(анорексия), проява на жажда , но отказ от пиене на вода. Засегнатите котки повръщат, диария се наблюдава предимно в по-ранните стадии на заболяването. При опипване на корема той е болезнен , а червата са изпълнени с газ и течност.

След 2-3 дни , ако смъртта все още не е настъпила може да се наблюдава различно вариране на клиничните признаци.

Смъртността варира между 25-75%. Обикновено смъртта настъпва от 3 до 5 дни след проявата на първите клинични признаци най-често в резултат на вторична инфекция, дехидратация и електролитен дисбаланс.

Лечение

Прилагат се антибиотици и флуидна терапия за обезпечаване загубата на електролити.

Профилактиката с това заболяване се води чрез ваксиниране на домашните котки. Ваксинацията на малките котета се прави в зависимост от някои факти, които трябва да се вземат под внимание.

При котета, които са родени от майки с антитела срещу Панлевкопенията, получават антитела с висок титър чрез коластрата и са пасивно имунизирани за известен период от време. Ваксинацията трябва да се направи в момент, в който тези антитела намаляват. Това се случва между 8-12 седмица. Препоръчва се ваксинацията да се направи на 12 седмица. При котетата, които са под 12 седмична възраст и е наложително да се ваксинират е препоръчително това да стане между 8-10 седмица и да се повтори след 4 седмици. При котета над 12 седмична възраст е достатъчна и еднократна първоначална ваксинация.

При някои обстоятелства, когато майчините антитела са недостатъчни да предадат пасивен имунитет на котетата и съществува реална опасност от заразяване, ваксината може да се направи много рано - на 4 седмица и да се повтаря на всеки 4 седмици до навършване на 12 седмична възраст.

www.facebook.com/Pets.Wellwishers

pets.wellwishers@gmail.com